Библиотеки, музеи, галерии

Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна

Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна е създадена през 1883 г. с щедрите дарения на видни общественици. Библиотеката е депозиториум на българската национална книжнина и е най-голямата библиотека в Североизточна България.  


Притежава над 830 000 библиотечни документа - книги, периодични издания, редки и ценни издания, нотни и картографски издания и електронни документи, и предоставя достъп до чужди бази данни.
В основната сграда, която се намира на бул. Сливница №34, се намират отделите:

-         Книгозаемане, Читални, Редки и ценни сбирки, Междубиблиотечно заемане;

-         Немска читалня;

-         Справочно-библиографски, Регионална история, Информационен център;

-         Комплектуване, регистрация и обработка на библиотечните фондове

На ул.Ген Паренсов №3 са:

-         Отдел Изкуство;
-         Американска читалня;

На бул. Осми Приморски полк 110 е:

-  Детски и средношколски комплекс

Библиотека "Пенчо Славейков", в ролята си на регионален експертно-консултантски център, работи активно с читалищните библиотеки от Варненски регион. Провежда обучителни семинари и конференции. Библиотеката се е доказала като партньор в различни европейски проекти - тя е първата българска библиотека, предоставила съдържание в Европейската дигитална библиотека – Европеана.

За контакти: 
Варна 9000, бул. "Сливница" №34
е-mail: office@libvar.bg
тел: 052/659132
Директор: Радка Стефкова Калчева
kalcheva@libvar.bg

Регионален исторически музей

Регионалният исторически музей – Варна. включва обектите Побити камъни, Римски терми и Аладжа манастир, както и отделите Археология (Археологически музей), Българските земи през ХV-ХІХ в. (Музей на Възраждането), Нова история (Музей за история на Варна), Най-нова история (Музей за най-нова история), Етнография (Етнографски музей), Природа (Природонаучен музей). 

Археологически музей

Адрес: 9000 Варна, бул. “Мария Луиза” 41, телефони: Централа + 359 52 681011, Информация + 359 52 681030; Факс: +359 52 681025
e-mail: archaeological@museumvarna.com, rimvarna@abv.bg

Работно време - 10.00 до 17.00 часа; Почивни дни: неделя и понеделник

 

Римски терми

Адрес: 9000 Варна; ул.”Сан Стефано” и “Хан Крум”; тел.: ++359 52 600059

Работно време вторник до събота:  10.00 ч. до 17.00 часа; Неделя и понеделник: почивни дни

 

Аладжа манастир

Адрес: 9000 Варна, Природен парк “Златни пясъци”; тел. +359 52 355460; 0882 916 950;           0889 013 471; 0887 841 492
e-mail: kinov_aladja@yahoo.com

Работно време на експозицията - 9.00  до 17.00 часа. Без почивен ден; Работно време за вечерни спектакли - 17:00 до 22:00 часа

Военноморски музей

Военноморският музей - Варна е от най-старите културни институции в България.  Историята на музея започва през 1883 г., когато офицери от Дунавската флотилия в Русе започват да събират старини. През 1923 г. в приземния етаж на Девическата гимназия е открита експозицията на Морския музей. Под това название той съществува тук до 1956 г. , когато  преминава под ведомството на МНО като Военноморски музей и експозицията се премества в сградата бул. "Червеноармейски", днешен "Приморски". Красивата сграда е построена в края на XIX век за италианския консул Асарето.

В експозицията на музея са включени почти 1000 експоната, което е едва един процент от богатството във фондовете му. Тя проследява хронологически корабоплаването по бреговете на нашите земи от дълбока древност. Каменните котви са свидетелства за корабоплаването край западния черноморски бряг от времето на похода на аргонавтите и на троянските войни.  Възстановка на товарен отсек на античен кораб, натоварен с амфори, допълва представите ни за далечните времена на гребното корабоплаване. Възстановка на оръдейна палуба на военен ветроход от ХVІІІ век предлага чрез картинни, фото пана и звукови ефекти на морска битка, да се възприеме по-пълно кораба като бойно средство. Но оригиналните предмети са незаменими по въздействие с автентичността си – находки от морското дъно, дула на корабни оръдия, рудан от ветроходен кораб, корабно оборудване, оръжия. В музея можете и да се „гмурнете” под морското равнище чрез възстановката на морско дъно. 

Експонати, каквито в друг български музей няма, са носовите фигури. Те олицетворяват достойнството на кораба и носят късмет на екипажа му. В музея е запазено и част от оборудването на първия кораб, който България купува след Освобождението – яхта „Александър І”.  

Чрез моделите на кораби също може да се проследи българската морска и военноморска история.  В откритата експозиция на Военноморския музей могат да се видят колекции от морски мини, котви, корабни и брегови оръдия, два вертолета, яхтата „Кор Кароли” и торпедния катер 123 К.

В откритата експозиция на  музея могат да се видят колекция от морски и речни заградни мини, корабни котви от XVIII в. до наши дни, перископи, торпедни апарати, прожектори и корабни и брегови оръдия. Запазена е и ветроходната яхта "Кор Кароли", с която през 1976-1977 г. капитан Георги Георгиев извършва първото българско самотно околосветско плаване.

Сред експонатите на външната експозиция са и вертолетите тип МИ-4;КА 25 Ц, брегова ракетна пускова установка „Б-163- Сопка” с крилата ракета „С-2” и торпедния катер тип "Комсомолец", представител на следвоенното поколение съветски торпедни катери, разположени непосредствено до района на музея.

Най-атрактивният експонат на Военноморския музей е корабът-музей „Дръзки”. Построен в началото на ХХ век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец от този клас.

Контакти:
гр. Варна
бул. "Приморски" №2
Морската градина
Телефон/факс: 052/ 731 523
www.museummaritime-bg.com

Музей на Възраждането

Новата експозиция на Музея на Възраждането във Варна се намира на ул. „Л. Заменхоф” 21 в старинна сграда, строена в края на ХIХ в. Използвана за различни нужди /включително и за девическо училище след Освобождението/, сега тя е предоставена на Музея. Показва най-важните моменти от историята на Варна през периода на Възраждането.
 
На първия етаж е отразено значението на Варна като стратегически пункт по Западното Черноморие и участието на Варненския край в руско-турските войни от края на на ХVIII в.  и първата половина на ХIХ в.
 
В експозицията на втория етаж са показани моменти от стопанското развитие на  града, създаването на общината, училището, читалището и църковно-националното движение. В една от залите е възстановена обстановката на стаята на взаимното училище с всички атрибути, свързани с обучението в онази епоха. Показани са също предосвобожденските борби – участието на Варненския край в хайдушкото движение, четническите прояви, Априлското въстание и Освобождението. Варна е последният освободен град – едва на 27 юли 1878 г. в града влизат руските войски, командвани от ген. Столипин. 

 В експозицията са показани нови материали, събирани в продължение на много години – книги, църковна утвар, оръжие, фотографии и лични вещи на поборници за нашата свобода.
 
гр. Варна
 ул. Л. Заменхоф 21
 тел.: 052/ 658-891

Природонаучен музей - Варна

Природонаучният музей във Варна изучава и популяризира организмовия свят на Черно море и Българското черноморско крайбрежие. От 1962 година експозицията на музея служи неизменно на системата на основното и средното образование в Община Варна. По идея на първия музеен уредник и завеждащ отдел н.с. Иван Пешев, музейното пространство с ограничена площ е организирано на еволюционен принцип с цел по-достъпното за учениците усвояване на закономерностите и явленията в природата. Обособени са три раздела: Геология и палеонтология, Флора и растителност и Животински свят.
 
Местоположение: Морска градина (Приморски парк)
 
телефон: + 359 52 618011
факс: +359 52 610243
Адрес за кореспонденция: 9000 Варна, бул. “Мария Луиза” № 41
 
http://nature.museumvarna.com

Музей на куклите

Единствен по рода си на Балканите и един от малкото в Европа, варненският Музей на куклите е открит през 1985 година. Експозицията представя близо 140 театрални кукли, както и елементи от декори. След прекъсване от 1990 до 2002 година тя е отново подредена от художничката Цветана Векова.
Първи ни посрещат уникалните кукли на основателя на театъра Георги Сараванов. След тях във вълнуващото шествие се включват по-младите им “колеги” от 24 емблематични спектакли на театъра, играни от 1952 до 2002 година. В три витрини са подредени техните медали и отличия. Така експозицията свързва в едно творческите усилия на автори, режисьори, актьори, художници, конструктори. Проследени са различни техники, стилове, тенденции в развитието на този своеобразен жанр на приложното изкуство, авторския почерк на водещи български сценографи като арх. Иван Цонев, Майя Петрова, Любомир Цакев, Майя Кузова, Анна Пулиева, Ангел Неделчев, Коста Ортодоксов, Петя Стойкова, Енчо Аврамов, Васил Рокоманов и други.
През 1994 година на фестивала в Толоса - Испания, Музеят на куклите от Варна бе представен в специална изложба, а през 1996 - в Будапеща, Унгария. През май 2005 г. част от музейните експонати са включени в изложба на българска куклена сценография представена на Международния Куклен Фестивал в Суботица.
Разходката е съпроводена с увлекателна беседа и обогатява театралната култура на зрителите. 
 
Варна 9000
 ул. "Шейново" №5                                                                                                                          
 тел: 052/ 608 172
 
Работно време: 
вторник - петък: от 10:00 ч. до 17:00
събота и неделя: от 10:00 ч. до 13:00 ч.
почивен ден: понеделник 
 
http://www.vnpuppet.com/muzej

Етнографски музей

Етнографският музей във Варна е сред няколкото специализирани музеи по етнография в България. Той се помещава във възрожденска къща, строена около 1860г. В него е експонирано огромното разнообразие в културата и бита на хората от Варненския край от втората половина на XIX и началото на XXв. 
 
В музея са изложени демонстрации на основните поминъци на българите от района на Варна – земеделие, животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаяти, като бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи).
 
Библиотеката на Етнографски музей разполага с над 1600 броя книги и албуми, както и с периодични списания: "Българска етнография", "Български фолклор", "Исторически преглед", "Векове", "Изкуство", "Проблеми на културата", чужди издания на руски, сръбски, полски, немски език.
 
Варна, 
ул. Панагюрище №22 
телефон: 052/ 630-588
 
Работно време: 
април - октомври: 10.00 - 17.00 часа. (почивен ден: понеделник) 
ноември - март: 10.00 - 17.00 часа. (почивни дни: събота и неделя) 

Музей по история на медицината

Музеят по история на медицината в гр. Варна е единствен в страната. Помещава се в сграда, която е първата дарителска болница по нашите земи, построена през 1869г. със средства от завещанието на варненеца Параскева Николау. Обявена е за паметник на културата с национално значение.

Експозицията е подредена в три зали, в които се проследява развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни.
 
Музеят разполага с една от най-богатите антропологични колекции в страната, която обхваща периода от V хил пр. Хр. до края на XIV в. от Р. на Хр. По костния материал, намерен при археологически разкопки по нашите земи, се съди за здравното състояние и болестите на древните хора, за тяхното отношение към живота и смъртта.
 
Античните бронзови и железни медицински инструменти в експозицията доказват наличието на висока медицинска култура. Монети с изображения на здравеносните божества – Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи, потвърждават значението на медицината в онази древна епоха. 

Създаването на Българската държава през 681 г. обуславя по-нататъшното развитие на медицината. Черепът с преживяна трапанация и представените черепни деформации са акценти в експозицията.

Показани са лечебни средства и практики, използвани от народните лечители. Документи и предмети от епохата на Възраждането свидетелстват за развитието на медицината.

 Големият брой инструменти и апаратура експонирани в трета зала, показват бързия напредък на медицинската наука и практика след Освобождението. 

 Музеят разполага със специализирана библиотека от стара медицинска литература. Той е не само място, в което се съхранява спомена за миналото на медицината, а институция, в която се организират  тържества, срещи, изложби, конференции.
 
Работното време: Всеки делничен ден от 8.30 до 16.30 часа. 
 
Контакти:
Гр. Варна 9000
ул. "Параскева Николау" №7
тел: 052/ 639 729
e-mail: medhistmuseum@abv.bg

Парк - музей "Владислав Варненчик"

Парк-музеят на бойната дружба „Владислав Варненчик” е мемориален комплекс, посветен на битката на народите, състояла се на 10.ХІ.1444г. между 20-хилядната съюзническа християнска европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и 60- хилядните османо - турски войски на султан Мурад ІІ.
 
Изграден в центъра на бойното поле между две тракийски могили, музейният комплекс се е превърнал в култово място за поклонение на много европейски народи пред паметта на загиналите им предци в общата антиосманска борба.
 
На територията на обширен парк, над автентична гробница от ІVв. до Хр., през 1935г. е изграден символичен мавзолей на 20-годишния крал, загинал трагично в битката и посмъртно получил името Варненчик. Там се намира копие на кралския саркофаг от Вавелския дворец в Полша.
 
През 1964г. е построена музейна сграда, в чиято експозиция е показано въоръжение и съоръжение на кралската рицарска армия и на армията на султан Мурад ІІ. Картини, скулптури и гравюри изобразяват моменти от варненската битка и нейните герои.
 
От 1996г. съществува експозиция, посветена на създателя на Мавзолея и строителя на много културни паметници във Варна, големия български лечител, о.з полк. Петър Димков.
 
Варна, бул. Янош Хуняди 55
Работно време: 9.00 до 17.00
Почивни дни: понеделник и вторник

Музей "История на Варна"

Сградата, в която е уредена експозицията на Музея за история на Варна, е преустроена през 1851 година за Белгийско консулство. По-късно сградата била превърната в хотел, а от края на XIXв. до 1929г. се използва за затвор.

Музеят се създава през 1969г. Експозицията е разположена на три етажа с обща площ от 600 кв.м. и проследява развитието на Варна като първостепенен пристанищен, търговско - индустриален, културно - просветен и курортен център в годините от 1878 до 1939.
 
В залите на музея са възстановени оригинални предмети, занаятчийски ателиета, хотелска стая, сладкарница, гостилница, фотографско ателие, адвокатска кантора, шапкарски магазин, книжарница, магазин за детски играчки, магазин за радиоапарати, кът от плажа с кабинка за преобличане, изработена от тръстика гостна и вътрешен двор на варненска къща.

Показано е изграждането на европейския архитектурен облик на града и превръщането на Варна в международно морско курортно средище и лятна столица на България. Изложени са оригинални снимки на стари сгради и улици, образци от архитектурни елементи, предмети от двореца "Евксиноград".
 
Варна, ул."8 ноември" №3
телефон: 052/632-677

Работно време:
май - октомври: 10.00 - 17.00 часа, почивен ден - понеделник
ноември - април: 10.00 - 17.00 часа, почивни дни – неделя и понеделник

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси - отшелници през XIII – XIV век.

Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата ( костница ) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век, Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен.

На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите" са обитавани през раннохристиянската епоха ( IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век, “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс.

Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил. От 1906 г. Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение .

През 70-те години на XX век в близост до скалния манастир е построена музейна сграда, в която освен постоянната експозиция, представяща историята на скалния манастир, ежегодно се уреждат различни интересни изложби. През 2009 г. със средства на Община Варна бе създаден аудиовизуалният спектакъл “Легенди от Аладжа манастир”. Спектакълът е част от програмата в подкрепа на инициативата за утвърждаване кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г.
 
Адрес: Природен парк "Златни пясъци"
Телефон: 052 / 35 54 60
Работно време:
май - октомври: 10.00 - 17.00ч., без почивен ден
ноември - април: 10.00 - 17.00ч., почивни дни – неделя и понеделник

Последни новини

Акценти в XXI Коледен музикален фестивал - Варна 2020

19 ноември – 31 декември 2020 Премиерни заглавия, мюзикъли, опери, симфонични концерти и световна джаз премиера Наближава XXI Коледен музикален фестивал 2020 и ...

Прочети още

Акценти в V Международен балетен форум - Варна 2020

23 ноември – 19 декември 2020 Нови и утвърдени заглавия, сред които коледната класика „Лешникотрошачката“ Магията на балета е задължителна част от к...

Прочети още

Театралният фестивал "Варненско лято" 2020 ще се проведе онлайн

Селекция от 10 спектакъла на водещи творци от световната сцена със свободен достъп само на интернет страницата на фестивала на viafest.org между 25 ноември и 6 декември. По...

Прочети още

Партньори и приятели