През 1980-те години по инициатива на местните власти и в рамките на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито, в градинката до Градската художествена галерия на Варна, е поставено началото на „Музей на открито”. Сред първите произведения, намерили място в него, са „Холокост” (1983 г.) на Иван Русев и „Майка” (1987 г.) на Зиятин Нуриев.

„Майка” е скулптурна композиция от сандански мрамор и представлява метафоричен образ на неразривната връзка между майка и дете. Пластиката е изпълнена в характерната за Зиятин Нуриев лаконична стилистика, като се вписва хармонично в пространството до Градската художествена галерия. През 1987 г. „Майка” печели голямата награда на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито”. 

Зиятин Нуриев (р. 1955) работи в България до 1990 г. След това се установява в Истанбул, където преподава във Факултета по изящни изкуства към Университета „Мармара”. Скулпторът участва в редица международни изложби и арт форуми в България, Полша, Турция, Япония, Люксембург и други страни.

Пластиката „Народен певец” е изработена от бял мрамор и представлява стилизирана мъжка фигура, държаща музикален инструмент. Скулптурата символизира силната връзка на певеца – творец с родната земя. Тя също така може да се свърже с мита за Орфей.

Още като млад скулптор Крум Васев (1945 – 2009) печели награда на третото триенале на малката пластика в Будапеща (1975 г.), където са представени 500 творби от 28 страни. Завършил е Националната художествена академия – София (1972), специалност „Декоративно – монументална скулптура” при проф. Величко Минеков. 

Майстор Манол или Михаил е митологичен персонаж от балканския фолклор. Легендата разказва, че за да се спаси от потурчване, майстор Манол си направил крила. Скулпторът Альоша Кафеджийски го изобразява, готвещ се за полет и вперил очи в небето.

Альоша Кафеджийски (р. 1937) е носител на награди на национално и регионално ниво за скулптура и монументална пластика. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции у нас и в чужбина (музея “Пушкин” в Москва). Монументални пластики на Ал. Кафеджийски има в София, Благоевград, Дългопол, Созопол, Чипровци.

Пластиката „Майстор Манол” е създадена в рамките на националната изложба „Скулптура и декоративна пластика на открито”.

Скулптурата „Цяло” има характер на арт-инсталация, като нейната кръгла форма и материалите, от които е изпълнена, символизират единството и кръговрата в природата. С времето арт-инсталацията по естествен начин стана част от парковата среда чрез растенията, полазили по нея.

Емил Попов (р. 1951) е сред изтъкнатите съвременни български скулптори, професор в Националната художествена академия в София. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, регионалните галерии, както и на частни колекционери в Белгия и Германия.

Пластиката „Началото”, по думите на нейния автор Живко Дончев, носи идеята за първичния взрив. Работата е изработена от бронз и представлява мъжка фигура, която се е прицелила във въображаема точка в пространството. Според скулптора пластиката символизира идеята за това, как космосът възниква от една аморфна маса. Живко Дончев (р. 1972) е автор на редица паметници и мемориални знаци във Варна, посветени на изтъкнати личности като кмета Михаил Колони, лечителя Петър Димков, кап. Милко Железов и други.

Пластиката "Пламък" е създадена по проект на талантливата варненска скулпторка Рая Георгиева (1978 – 2009). Рая Георгиева завършва скулптура във Великотърновския университет ”Св. св. Кирил и Методий”. Още през 2005 г. става член на Международната асоциация на скулпторитe монументалисти в Италия, а през 2007 г. – на Съюза на българските художници. Нейни творби са в постоянната експозиция на ГХГ „Борис Георгиев” – Варна.

Пластиката „Пламък”  е създадена в памет на Рая, която напуска този свят преждевременно. Нейните колеги – скулптурите Радослав Радев и Петър Мравилников – в памет на Рая, сами предлагат да пренесат проекта „Пламък” в материал. Пластиката наподобява формата на пламък и е изработена от бял русенски варовик. Създадена е в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2015”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Скулптурата „Нагласа към живота” е изработена от бял русенски варовик и представлява мъжка фигура, опираща се в каменна стена. Композицията, изпълнена в експресивен маниер, може да се тълкува като символ на борбеното начало в човека. Нейният автор – словашкият скулптор Итка Кусова – има редица самостоятелни изложби и участия в скулптурни симпозиуми в Германия, Словакия, Холандия и други страни.

Пластиката "Нагласа към живота" е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2016”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Полският скулптор Пьотр Биес избира крилете като символ на свободата и изписва думата на девет езика от двете страни на скулптурата, която се намира до сградата на Община Варна. „Свобода” е изработена от бял русенски варовик. П. Биес (р. 1961) работи в областите на пластиката, дърворезбата и текстила, освен това е автор на поезия и проза. „Свобода” е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2015”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Немският скулптор Конрад Риш споделя за своята "Черна роза" следното: „Това е композиция от дърво, свързана в една дума – „Черно море”, но символно натоварена с мечтите ни. Нарекох я „Черна роза“. Защо черна… Навсякъде съществуват бели рози и ги виждаме непрекъснато в природата, но черната роза е синоним на вълшебство, на магия.” Скулптурата е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2015”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Конрад Риш (р. 1959) участва в симпозиуми в Германия, Италия и други страни, като работи предимно с камък и дърво.

Емил Бачийски е убеден, че скулптурата трябва да е съобразена с конкретното място, за което се създава. Затова той избира да свърже своя проект за фестивала „Contempo” с Варна и морето. Пластиката "Вълна" (пред читалище „Отец Паисий – 1934”) е изработена от дърво и представлява три ветриловидни форми, напомнящи морски вълни. "Вълна" е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2015”, организиран от фондация «Рая Георгиева», с подкрепата на Община Варна (фонд «Култура»).

Емил Бачийски (р. 1969) е преподавател в Националната художествена академия – София, има участия в над 150 национални и международни изложби, конкурси, пленери, симпозиуми.

Скулпторът Румен Димитров създава лаконична композиция от няколко елемента, напомнящи големи капки вода. С масивната си форма и наситен черен цвят пластиката изпъква в парковата среда на Морската градина. "Дъжд" е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2015”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Румен Димитров има множество участия в изложби и арт-проекти в България, както и в над 50 пленера и скулптурни симпозуима в Европа и Азия. Той е един от създателите на арт-група „Дупини”, която организира първия у нас симпозиум „Изкуство в природата” (с. Габровци). 

Скулптурата "Безкрайност" е изработена от бял русенски варовик и напомня надигаща се морска вълна. Творбата хармонизира с архитектурата на Морско казино и вълнообразните каменни пейки в Приморския парк. "Безкрайност" е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2016”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура").

Италианският скулптор Ренцо Дуранте (р. 1980) участва в много международни симпозиуми в Италия, Хърватия, Словения и други страни.

Скулптурата "Безкрайност" (до Аквариума в Морската градина) представлява каменен блок с ветриловидна форма, напомнящ изгряващо или залязващо слънце. Слънцето е универсален символ, негови изображения се откриват в соларните тракийски светилища, строежите на Плиска, Преслав, Мадара и т.н. Работата "Безкрайност" е създадена в рамките на международния фестивал за съвременно изкуство „Contempo 2016”, организиран от фондация "Рая Георгиева", с подкрепата на Община Варна (фонд "Култура"). Пластиката се намира до Аквариум – Варна.

Пластичната композиция „Сценка” (Театър „Филиал”) е дело на изтъкнатия скулптор Альоша Кафеджийски и е финансирана от дирекция „Култура и духовно развитие”. Работата е изработена от бронз и представлява стилизирана женска фигура, седяща върху стълба. Фигурата гледа към котка, стояща до стълбата. Композицията напомня сценографски макет, което е в унисон с нейното място до театъра „Филиал”.

„Сценка” е финансирана е от дирекция „Култура и духовно развитие” към Община Варна.

Скулптурата „Разходка“ представлява стилизирано изображение на крачеща женска фигура. Пластиката е поставена в пешеходната зона на бул „Княз Борис I“, близо до хотел „Черно море“. Неин автор е Веселин Костадинов, комуто принадлежи и скулптурната фигура на арх. Дабко Дабков. „Разходка“ е финансирана от дирекция „Култура и духовно развитие”, в рамките на Програмата за паметниково, художествено-пластично и монументално изграждане на Община Варна.

Бронзовата скулптура „Очакване“ е открита на вълнолома във Варна на 17.03.2018 г. Композицията символизира вечното очакване на моряците от техните близки. Тя е дело на скулптора Андрей Лекарски – един от тримата български автори, излагали свои произведения в Музея на модерното изкуство в Париж. Автор на архитектурната част на проекта е арх. Владимир Попов – член на Камарата на архитектите, основател и член на организации за опазване на архитектурното наследство в Балчик и Варна.

Стих от големия български поет Валери Петров допълва композицията:
"...Бели чайки сред синьото лето,
бяло корабче с надпис познат,
мачти, мачти, комини и ето,
невидял нито къс от морето,
вече влязъл съм в морския град."

Скулптурата е финансирана от дирекция „Култура и духовно развитие” в рамките на Програмата за паметниково, художествено-пластично и монументално изграждане на Община Варна.

Портретната фигура на кмета Михаил Колони (1817 – 1893) е изработена от бронз от скулптора Живко Дончев. Скулптурата се намира на ул. „Михаил Колони” (до Шишковата градинка). Михаил Колони e една от най-значимите фигури в общинското управление на Варна. Възрожденец, дейно подпомагал национално-освободителната борба, общественик с европейска култура и размах, търговец, отдаден на благотворителността. През двата му мандата се реализират редица мероприятия по благоустрояването на града, санитарното му осигуряване, развитие на учебното дело, културата, курортното дело, създаването на красиви паркове. С негово съдействие започва работата по уреждане на градски паркове и преди всичко на Морската градина (там е било зеленчукова градина).

Портретната фигура на кмета Михаил Колони е финансирана от дирекция „Култура и духовно развитие” в рамките на Програмата за паметниково, художествено-пластично и монументално изграждане на Община Варна.

В тревната площ пред „Дом Младост“ се намира скулптурата „Младост“ на Веселин Костадинов. Авторът я описва като динамична композиция, напомняща фигура в движение. Скулптурата е от месингова ламарина, с височина 4, 5 м, и е сред спечелилите Конкурса за идеен проект за съвременна пластика във Варна. Той бе проведен през 2017 г. от дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

Веселин Костадинов (р. 1955) е сред утвърдените варненски скулптори – автор на пластиката „Арх. Дабко Дабков” и „Разходката”, намиращи се на бул. „Княз Борис І”.

През 2017 г. дирекция „Култура и духовно развитие” организира конкурс за идеен проект за съвременна пластика в градска среда. Спечелилите конкурса проекти бяха предназначени за пет различни места в града. През 2018 г. реализираните пластики бяха поставени пред кметството на Район „Вл. Варненчик” – „Фрагмент от нещо по-голямо” – (автор Георги Георгиев), пред дом „Младост” (автор Веселин Костадинов) "Младост", на бул. „Осми приморски полк” (Венелин Иванов) – „Гинко билоба”, в градинката на пл. Севастопол – „Прибой” (арх. Тодор Даскалов и Венелин Божидаров) и между бул. „Сливница“ и ул. „Съборни“ - „Израстване” (Венцислав Марков).

В тревната площ пред кметството на Район „Вл. Варненчик“ се намира пластиката „Част от нещо по-голямо“ на скулптора Георги Георгиев. Овалната форма на работата „изгражда”, по думите на автора, нейния силует. Формата на пластиката е изградена от множество стени, ръбове и ъгли, които й придават динамика. Г. Георгиев е автор на скулптурата „Част от нещо по-голямо” пред кметството на Район „Вл. Варненчик”.

Творбата „Част от нещо по-голямо“  е сред спечелилите Конкурса за идеен проект за съвременна пластика във Варна, проведен през 2017 г. от дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

През 2017 г. дирекция „Култура и духовно развитие” организира конкурс за идеен проект за съвременна пластика в градска среда. Спечелилите конкурса проекти бяха предназначени за пет различни места в града. През 2018 г. реализираните пластики бяха поставени пред кметството на Район „Вл. Варненчик” – „Фрагмент от нещо по-голямо” – (автор Георги Георгиев), пред дом „Младост” (автор Веселин Костадинов) "Младост", на бул. „Осми приморски полк” (Венелин Иванов) – „Гинко билоба”, в градинката на пл. Севастопол – „Прибой” (арх. Тодор Даскалов и Венелин Божидаров) и между бул. „Сливница“ и ул. „Съборни“ - „Израстване” (Венцислав Марков).

Скулптурата „Прибой“ в градинката на „Севастопол” е дело на арх. Тодор Даскалов и скулптора Венелин Божидаров. Пластиката представлява пет вълни от стоманени листове, разположени под различни ъгли и едновременно свързани една с друга. Сиво-зеленият цвят на пластиката хармонизира с парковата среда на „Севастопол“ и по естествен начин се вписва в това обичано от варненци място.

Арх. Тодор Даскалов е основател и ръководител на аритектурно студио „Фекта” (Варна), проектирал е много сгради в България и зад граница. Венелин Божидаров (р. 1955) е изтъкнат варненски скулптор, професор в Технически университет – Варна, автор на пластиките „Звездоброецът” и „Рибарят и златната рибка”. Негови работи са притежание на частни колекционери в България и чужбина.

Пластичната композиция „Прибой“ е сред спечелилите Конкурса за идеен проект за съвременна пластика във Варна, проведен през 2017 г. от дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

През 2017 г. дирекция „Култура и духовно развитие” организира конкурс за идеен проект за съвременна пластика в градска среда. Спечелилите конкурса проекти бяха предназначени за пет различни места в града. През 2018 г. реализираните пластики бяха поставени пред кметството на Район „Вл. Варненчик” – „Фрагмент от нещо по-голямо” – (автор Георги Георгиев), пред дом „Младост” (автор Веселин Костадинов) "Младост", на бул. „Осми приморски полк” (Венелин Иванов) – „Гинко билоба”, в градинката на пл. Севастопол – „Прибой” (арх. Тодор Даскалов и Венелин Божидаров) и между бул. „Сливница“ и ул. „Съборни“ - „Израстване” (Венцислав Марков).

Паметникът на архонта Акюлас представлявал композиция, състояща се от мраморен постамент и бронзова скулптура, висока повече от два метра.

1 700 години след като бил поставен, част от него, по-точно неговият постамент, била открита в северозападния ъгъл на Римските терми в Гръцката махала във Варна, където се намира понастоящем.

Възпоменателният паметник на Параскева Николаев е изграден пред южната фасада на черквата "Св.Николай", която се намира на ъгъла на бул. "Княз Борис I" и ул. "27 юли"

Руските паметници във Варна са два - единият се намира в третата част на Приморската градина, а другият в двора на черквата в кв. Вл. Варненчик

Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между театъра "Ст.Бъчваров" и филиала на театъра

Скулпторът Жеко Спиридонов е автор на три от най-добрите бюстови паметници във Варна. Първият от тях е паметникът на граф Игнатиев, открит през 1906ф. в Градската градина, вторият е на Христо Ботев, осветен през 1911г., и третият - на Васил Левски, осветен през следващата година срещу паметника на Христо Ботев

Паметникът на Васил Левски се намира в Алеята на Възраждането срещу паметника на Христо Ботев

Паметникът на Иван Вазов е изграден в първата част на Приморски парк - в тревната площ между Морското казино и каменния пост за втората част на градината

Паметникът на трудовака се намира в югоизточната част на местността "Карантината", в основата на ската под пътя за кв. Галата в близост до брега на морето