Сцени и пространства
Театрално-музикален продуцентски център
"СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР"
Oпера от ДЖОАКИНО РОСИНИ
Диригент ДИМИТЪР КОСЕВ
Режисьор АНТОНИО ПЕТРИС
РОЗИНА Илина Михайлова
ФИГАРО Пламен Димитров – 20 години сценична дейност
ГРАФ АЛМАВИВА Артьом Арутюнов
ДОН БАЗИЛИО Евгений Станимиров
ДОКТОР БАРТОЛО Людмил Петров
Солисти, оркестър и хор на Държавна Опера Варна
"Фигаро! Фигаро! Фигаро!"- през 1775 г. известният рефрен, обявява пристигането на Севилския бръснар и началото на едно безкрайно забавление, което оттогава досега не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения.
“Севилският бръснар” не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най-напред се наричала “Алмавива, или напразна предпазливост”, тъй като опера със заглавие “Севилският бръснар” вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери. Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха.
Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера.
През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.
“Севилският бръснар” е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви.
Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл “Севилският бръснар” попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват.
Навремето един от вестниците в Рим пише: “Ако на премиерата “Севилският бръснар” не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите “Eviva!” по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».
С какво е по-различна постановката на „Севилският бръснар“ на Варненската опера, обяснява режисьорът Антонио Петрис: „За нас е особено важно да се приближим до италианския стил, до италианското светоусещане. Използвайки принципа на театър в театъра, в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро.”
Другата особеност е акцентът върху хореографията. „Във варненската постановка на „Севилският бръснар” хореографията заема достойно място. В нея, наред с прекрасните балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи. Преобладават елементи от Комедия дел арте.”, изтъква хореографът Джузепе Паренте.
Оперният шедьовър на Росини се играе за пръв път на варненска сцена в далечната 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. Оттогава творбата неизменно присъства в репертоара на театъра.
Вярваме, че „Севилският бръснар” в изпълнение на Държавна Опера – Варна, ще ви зареди с положително настроение от първия до последния такт!
Изработка на уеб сайт от dotPress © 2015 - 2024 версия:3.61
